СРЕД ПОМАЦИТЕ В ДОСПАТ - ЧАСТ ТРЕТА

Жадни за приключения и още разходки, нашето пътешествие продължава в друга посока. Отправяме се на юг към следващата дестинация в списъка – високопланинския град Доспат. Разположен на повече от 1200 метра надморска височина, той се намира от едната страна на най-високия язовир в България, носещ името на града.

„Проблемът“ с транспорта отново излиза на дневен ред. Автобусна линя до Доспат се поддържа, но колата се движи 3 дни в седмицата при това тръгва от Батак само в 7 часа следобед – наистина крайно неудобно… Ние обаче вече имаме готово решение – излизаме от Батак и вдигаме умолително палци към преминаващите коли. Нямаме търпение да започнем изкачването си нагоре към вътрешността на Родопите.

Хората, живеещи по този край са помаци – българи приели исляма още през епохата на Османското владичество на Балканския полуостров. Това обаче не трябва да оставя никакво място за предразсъдъци! Бързо забелязваме, че българо-мохамеданите, както са известни още те, са дружелюбни, отзивчиви и винаги готови да окажат помощ. Така че не бива да се учудваме ако ни спре на стоп още първата кола. Нито ако по целя път шофьорът си говори с нас така, все едно сме стари приятели. Не трябва да се изненадваме и ако стигайки в Доспат нашият нов познат ни покани в къщата си, черпи ни кафе и сладки и ни запознае със семейството си. И за капак на всичко може да ни намери квартира с невероятна гледка към язовира…

Гледка към язовир „Доспат“

Мисля, че тук е удобен момент да напомня, че ако предпочетем комфорта на личния автомобил и ако резервираме предварително мястото, където ще отседнем, няма как да усетим този дух на гостоприемство и тази неподправена атмосфера! Те са награда единствено за авантюристите!

Доспат, обгърнат в мъгла

Така, вече се намираме в Доспат – високо в планината и далече от жегите в низините. Веднага прави впечатление обаче и нещо друго – двете джамии в града и липсата на дори и малка черква. Това е доста учудващо за православна страна като България.

Непривикналото на помашката култура око няма как да не се спре и на забулените възрастни жени, обути в широки шалвари и шарени елеци и на дядовците с характерните кепета на главите.

Възрастни доспатчанки,
отправили се на петъчна молитва

Една от двете джамии в Доспат

Коне, овце и крави пасат свободно по градинките, а всеки двор е грижливо засят с картофи, бобени култури и овощни дръвчета. Истинска пасторална картинка!

Селски пейзаж от Доспат

Приказната природа създава едно невероятно усещане – сякаш сме много далеч от всичко познато. Иглолистните дървета по брега на язовира навяват мисли за далечна Скандинавия, а когато завали – облаците и мъглата носят духа на Албиона. Риболовни катери и лодки щъкат напред-назад из язовира и вадят пълни мрежи с високопланинска пъстърва. За съжаление обаче, ние не можем да се присъединим към тях във водата, защото водните колелета и лодките за туристи, функционирали някога, са напълно занемарени...

Язовир „Доспат“, обграден от иглолистна растителност

При ясно време в другия край на 18-километровия водоем се открояват очертанията на град Сърница, който през 2015-а година стана най-новата община в България. Населението там е изцяло помашко. В онази ужасяваща пролет на 1876-а година именно от Сърница е слязла най-голямата част от паравоенните формирования, извършили варварските зверства в Батак!

Но нека да мислим за нещо по-ведро! Например да тръгнем надолу по централната улица и да си направим една разходка до язовирната стена. Гледката оттам не може да бъде забравена лесно!

Гледка към безкрая от язовирната стена

Вечер по хлад можем да седнем в някоя уютна механа с панорама към язовира и да дегустираме богатата палитра от местни специалитети. Традиционно ястие за района е картофеният родопски пататник, както и вкусната бобена чорба в гърне и лозовите сърми с биволско мляко. За нищо на света не бива да пропускаме също и родопския клин както и гъбената яхния, подправена с билки, набрани от планинските склонове. А за любителите на рибните ястия – богатството на язовира може да задоволи желанията и на най-изтънчените кулинари.