Жадни за приключения и още разходки, нашето пътешествие
продължава в друга посока. Отправяме се на юг към следващата дестинация в
списъка – високопланинския град Доспат. Разположен на повече от 1200 метра
надморска височина, той се намира от едната страна на най-високия язовир в
България, носещ името на града.
„Проблемът“ с транспорта отново излиза на дневен ред.
Автобусна линя до Доспат се поддържа, но колата се движи 3 дни в седмицата при
това тръгва от Батак само в 7 часа следобед – наистина крайно неудобно… Ние
обаче вече имаме готово решение – излизаме от Батак и вдигаме умолително палци
към преминаващите коли. Нямаме търпение да започнем изкачването си нагоре към
вътрешността на Родопите.
Хората, живеещи по този край са помаци – българи приели
исляма още през епохата на Османското владичество на Балканския полуостров.
Това обаче не трябва да оставя никакво място за предразсъдъци! Бързо
забелязваме, че българо-мохамеданите, както са известни още те, са дружелюбни,
отзивчиви и винаги готови да окажат помощ. Така че не бива да се учудваме ако
ни спре на стоп още първата кола. Нито ако по целя път шофьорът си говори с нас
така, все едно сме стари приятели. Не трябва да се изненадваме и ако стигайки в
Доспат нашият нов познат ни покани в къщата си, черпи ни кафе и сладки и ни
запознае със семейството си. И за капак на всичко може да ни намери квартира с
невероятна гледка към язовира…
| Гледка към язовир „Доспат“ |
Мисля, че тук е удобен момент да напомня, че ако предпочетем
комфорта на личния автомобил и ако резервираме предварително мястото, където ще
отседнем, няма как да усетим този дух на гостоприемство и тази неподправена
атмосфера! Те са награда единствено за авантюристите!
Доспат, обгърнат в мъгла
Така, вече се намираме в Доспат – високо в планината и далече
от жегите в низините. Веднага прави впечатление обаче и нещо друго – двете
джамии в града и липсата на дори и малка черква. Това е доста учудващо за
православна страна като България.
Непривикналото на помашката култура око няма как да не се
спре и на забулените възрастни жени, обути в широки шалвари и шарени елеци и на
дядовците с характерните кепета на главите.
| Възрастни доспатчанки, отправили се на петъчна молитва |
| Една от двете джамии в Доспат |
Коне, овце и крави пасат свободно по градинките, а всеки двор
е грижливо засят с картофи, бобени култури и овощни дръвчета. Истинска
пасторална картинка!
| Селски пейзаж от Доспат |
Приказната природа създава едно невероятно усещане – сякаш
сме много далеч от всичко познато. Иглолистните дървета по брега на язовира
навяват мисли за далечна Скандинавия, а когато завали – облаците и мъглата
носят духа на Албиона. Риболовни катери и лодки щъкат напред-назад из язовира и
вадят пълни мрежи с високопланинска пъстърва. За съжаление обаче, ние не можем
да се присъединим към тях във водата, защото водните колелета и лодките за
туристи, функционирали някога, са напълно занемарени...
![]() |
| Язовир „Доспат“, обграден от иглолистна растителност |
При ясно време в другия край на 18-километровия водоем се
открояват очертанията на град Сърница, който през 2015-а година стана
най-новата община в България. Населението там е изцяло помашко. В онази
ужасяваща пролет на 1876-а година именно от Сърница е слязла най-голямата част
от паравоенните формирования, извършили варварските зверства в Батак!
Но нека да мислим за нещо по-ведро! Например да тръгнем
надолу по централната улица и да си направим една разходка до язовирната стена.
Гледката оттам не може да бъде забравена лесно!
| Гледка към безкрая от язовирната стена |
Вечер по хлад можем да седнем в някоя уютна механа с панорама
към язовира и да дегустираме богатата палитра от местни специалитети.
Традиционно ястие за района е картофеният родопски пататник, както и вкусната
бобена чорба в гърне и лозовите сърми с биволско мляко. За нищо на света не
бива да пропускаме също и родопския клин както и гъбената яхния, подправена с
билки, набрани от планинските склонове. А за любителите на рибните ястия –
богатството на язовира може да задоволи желанията и на най-изтънчените
кулинари.

Няма коментари:
Публикуване на коментар