ОЛИМПИЙСКАТА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ - ЧАСТ ОСМА

Нашето пътешествие е към своя край. Време е да се отправим на северозапад към най-високия град в България. Популярният ски курорт Чепеларе, разположен на 1232 метра надморска височина, е не по-малко обаятелен и през лятото. Заобиколен от дивна родопска красота, градът е сгушен в подножието на връх „Мечи чал“.

Гледка към Чепеларе

Алпийската архитектура в Чепеларе не е случайна.
Целта е да се привличат туристи, любители на зимните спортове,
свикнали да посещават курортите в Австрия и Швейцария

Летният чар на Чепеларе

Олимпийският площад

Освен с олимпийската си визия, Чепеларе е известен и със своя уникален за Балканите „Музей на родопския карст“. Отскоро в него се помещава и скелет на праисторическа пещерна мечка.

Пещерният дом, където е разположен Музея на родопския карст

Скелет на праисторическа пещерна мечка

Точно срещу музея – на най-високата част на града е издигнат паметник на всички чепеларци, загинали във  войните след Освобождението.

Паметник на падналите в бой чепеларци

Във високопланинското селище подслон намират и десетки паметници на културата. Четири от църквите тук са декларирани като културно наследство с национална значение. Особен интерес предизвиква черквата „Успение Богородично“, която е била подпалена от турците след потушаването на Априлското въстание. Благодарение на бързата реакция на местните жители пожарът е бил потушен, но следите от черния пушек все още навяват страшния спомен за миналото.

Черквата „Успение Богородично“, геройски оцеляла след Априлското въстание

Макар и да не ни се иска дойде време да се разделим. Нашата авантюра благополучно достигна до своя край. Обещаваме си, че някой ден пак ще се върнем в това райско кътче, което ни омая по такъв неповторим начин. А дотогава няма да забравяме  приказната красота на родопската природа, китните планински селца и най-вече гостоприемството и естествената доброта на местните хора. До нови срещи!!!

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ГРАД ОЖИВЯВА - ЧАСТ СЕДМА

Колосалната по своите размери
 джамия в Мадан

Продължаваме нашето пътешествие на изток. Пътьом се отбиваме в град Мадан. Силно впечатление прави огромната по своите размери джамия на централния площад – безспорно една от най-колосалните на територията на България.

Нашата цел обаче е друга – а именно красивото градче Златоград, намиращо се едва на 4 километра от границата с Гърция. Най-южният български град се прославя и с още нещо – уникалната песен „Излел е Дельо хайдутин“, която е сред записаните на златната плоча, носеща се в Космоса на търсещия извънземни цивилизации кораб „Воаяджър“. Паметник на знаменития войвода Дельо краси централния площад на Златоград, а лобното му място е отбелязано с огромна канара.

Градският парк в Златоград

Паметникът на Дельо войвода

Лобното място на Дельо войвода

Мост над река Аламовска на изхода от Златоград в посока Гърция

Селището има богата и многовековна история. Тук се намират най-старата, построена по време на османското управление, църква „Успение Богородично“, първата българска поща и килийното училище, поставило началото на просветното дело в Родопите. То се намира в двора на новата църква „Св. Георги“.

Килийното училище, дало тласъка на просветното дело в този край

Учебник по история от 80-те години на ХIХ в

Учителският кабинет

Учителски дневник от 1901 г.

На това място учителите са си почивали между часовете, а с камбаната са привиквали учениците да се връщат в класната стая

Характерен облик на града придава и Етнографския ареален комплекс. Постройките в него се отличават с белите си зидове, широките дъбови порти и кръглите комини.

В Етнографския ареален комплекс

Традиционна къща в Златоград

Новата църква „Св. Георги“

В комплекса всеки ден врати отварят няколко автентични занаятчийски работилници. А една от най-големите атракции е кафето на пясък, което кафеджийката майсторски върти на подноса без да разлее нито капка под смаяните погледи на туристите.

Най-известното кафене в Златоград

Ето какво означава въртяно кафе…

ИСТОРИЯ, КУЛТУРА И ПРИРОДНИ КРАСОТИ - ЧАСТ ШЕСТА

Мост над река Буйновска

Ето ни и нас – отново на стоп. Този път се движим между скалите на Буйновското ждрело – точно по пътя, който предишния ден гледахме от 600-метрова височина. Следващата дестинация в нашия списък е архитектурният резерват Широка лъка. От пръв поглед се вижда, че селото е успяло да съхрани неподправения чар на красивата родопска къща от едно време. Освен това оттук тръгва и един от маршрутите за изкачване на родопския първенец Голям Перелик, което привлича още повече туристи.

Поглед нагоре към извисяващото се над пропастта Орлово око

Църквата „Успение на пресвета
Богородица“,
сгушена между гората
и река Широколъшка

Със сигурност една от най-интересните сгради в Широка лъка е църквата „Успение на пресвета Богородица“. Според преданието тя е издигната през далечната 1834 година само за 38 дни с помощта на всички местни жители. Нейният иконостас е уникален по своя стил. Смята се, че е изографисан от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. В селото се намира и къщата на известния български революционер капитан Петко войвода, която е била и негов щаб след Освобождението. Тук е роден и прочутият български духовник Екзарх Стефан I, чийто паметник краси централния площад на селото.

Къщата на капитан Петко войвода

Центърът на Широка лъка

Освен със забележителната си архитектура Широка лъка се отличава и със своя музикален фолклор, неотменна част от който е родопската каба гайда. Недалеч се намира и село Гела, чиито поляни ежегодно се превръщат в арена на надсвирване на най-добрите гайдари в страната.

Традиционна възрожденска родопска къща

Мост над Широколъшка река

Сега предлагам да хапнем по една паница вкусен боб, варен в гърне и да се насладим на звуците на традиционната родопска музика. А след като си починем добре хващаме пътя за столицата на областта Смолян.

Смолян, обгърнат от мъгла

Смолян е най-малкият областен център в България и същевременно с това е и най-дългият град. Той възниква през 1960 г. като обединение на селата Смолян, Райково и Устово. Така от единия до другия край на града се простира 25-километров живописен път по поречието на река Черна. Няма как да се изгубим в града, тъй като той се развива основно около споменатата улица, но с цел пестене на сили няма да е зле да ползваме услугите на публичния транспорт.

Шарените стълби
в квартал „Райково“

За разлика от повечето места, които посетихме до момента, Смолян има отявлено християнски облик. В градът се помещават 7 православни храма и десетина параклиса. Особено интересна е катедралата „Св. Висарион Смоленски“, за която се твърди, че е най-голямата в южна България.

Църквата „Св. Висарион“ – най-големият православен храм в южна България

Точно срещу храма се намира и най-големият Планетариум на Балканския полуостров. За последните 35 години той е посетен от над 2 и половина милиона души, разказва уредничката. Не по-малко любопитна е и етнографската експозиция в Регионалния исторически музей, който има славата на най-стария в Средните Родопи.

Прочутите родопски чанове в
Историческия музей на Смолян

Освен от планинари, градът е посещаван често и от почитатели на кулинарния туризъм. Най-обичаните ястия в Смолян са качамакът, клинът и пататникът, както и прочутия с вкусовите си качества смилянски боб.

В близост до Смолян е разположен и известния със своята удивителна природа зимен курорт Пампорово. Там е и село Рожен, на поляните над което се възражда позабравената през последните години традиция на гайдарските събори.

Поглед към височините на Пампорово

Поляните край Рожен в подготовка за гайдарски събор след 9-годишно прекъсване

ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД - ЧАСТ ПЕТА

Черквата в Ягодина първа ни посреща на входа на селото

Наближаваме Ягодина. Куполът на местната църква се подава над близкия хълм. Още няколко крачки и пред нас се разкриват пъстри поляни, на които обляни в под косачи се трудят неуморно без да обръщат внимание на изтощителната жега. Малко по-нататък е и самото село. То е съвсем малко – превърнало се е в туристическа дестинация заради намиращата се наблизо Ягодинска пещера. Затова изобилства и от къщи за гости. Настаняваме се в една от тях с гледка към площада и селската джамия.

Гледка към Ягодина от екопътеката, идваща от Триград

Местните хора работят под жарките лъчи на Слънцето

Китното село Ягодина

   

Връх „Св. Илия“, захлупен от буреносни облаци

Следващото предизвикателство е извисяващият се над Ягодина връх „Св. Илия“. Той се намира на височина от 1360 метра над морското равнище. А на него е разположена площадката „Орлово око“ – единствената по рода си конструкция в България, от която може да се види безопасно 600-метрова пропаст, както и страхотна панорамна гледка към Родопите. До него има сравнително стръмна пешеходна екопътека, а за любителите на силните усещания се предлага и транспорт с джип по заобиколен черен път.

Поглед от Орлово око

Едно изживяване, което не се забравя лесно

Ягодина от птичи поглед

Облаците оставят своите сенки по хълмовете на Родопите

На следващият ден се отправяме и към най-известната атракция – Ягодинската пещера, намираща се само на 3 километра от селото. Макар в този край да има повече от 200 пещери, Ягодинската предизвиква особен интерес, защото е една от най-дългите в България. Тя се простира на 10 километра и се извисява на три етажа. От тях само третия (т.е. най-ниският) е електрифициран и отворен за посетители. Там е изградена 1300-метрова пътека за туристи. Пещерата е уникална със своите образувания, сред които т.нар. „леопардови кожи“ и „пещерни перли“. В нея са се състояли стотици сватби, а много спелеолози предпочитат да посрещат в дълбините й Новата година.

   

Хромел в пещерното жилище

Естественият вход на пещерата води към първия и най-висок етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие преди Христа. Находките показват, че то е било дом на майстори грънчари, добивали глина от коритото на Буйновска река и изпичащи съдовете в глинени пещи. За нещастие обаче мощно земетресение, предизвикало срутване, е прокудило хората от тяхното убежище. Сега там живее семейство съсели, а всеки желаещ може да се погрижи за тях като им смели брашно с автентичен хромел, както са го правили нашите предци преди повече от 6 хиляди години.

Главата на семейството съсели чака
 полагащата му се порция брашно

ТРИГРАД – ПЕРЛАТА НА РОДОПИТЕ - ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Макар и хич да не ни се иска идва моментът, в който трябва да оставим китния Доспат зад гърба си и да продължим нашето приключение. Познайте как… на стоп, разбира се. Така или иначе вариантите да стигнем до близкото село Триград се ограничават до благоразположението на преминаващите шофьори. Но както вече посочихме, това съвсем не е повод за притеснение. Нещо повече опитът ни показва, че да чакаш на стоп горе в Родопите е доста по-ефективно, отколкото да чакаш на автобусните спирки в центъра на София.

Пътят до Триград е около половин час, но природата тук е толкова шарена и живописна, че времето съвсем не се усеща. Още по интересно става ако зад волана е седнал разговорлив родопчанин, който сладкодумно ти разказва за родното си село и традициите в семейството му, датиращи от десетилетия. Една легенда гласи, че името на село Триград идва от обединението на три махали (три града). Според друго предание названието идва оттам, че след като селището е опожарявано на няколко пъти по време на Балканските войни, от него са останали само три греди.

Виещият се път става особено впечатляващ няколко километра преди селото, когато се врязва в прочутото Триградско ждрело. То представлява комплекс от отвесни варовикови скали, които по очарователен начин ограждат течението на река Триградска. Самата река влиза в пещерата "Дяволското гърло", а 500 метра по-късно излиза под формата на голям карстов извор.

Триградското ждрело

Река Триградска

Самата пещерата е особено интересна. Тя е електрифицирана, а стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет. Макар че е дълга един километър, маршрутът за туристи е ограничен до около 300 метра. Основната част от "Дяволското гърло" е заета от голяма зала, в която се помещава най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. В нея може да се побере, например, столичната катедрала „Св. Александър Невски“.

Входът на пещерата „Дяволското гърло“

Но…в този край време за природни красоти винаги има! Ако си мислите, че стопирането в Родопите е просто средство за придвижване, жестоко се лъжете. Не сме разчистили сметките си с нашия водач докато не му позволим да ни черпи по бира в кръчмата малко преди входа на Триград. Там група ентусиасти с много труд и усилия са отворили Музей на мечката – едно от многото животни, които могат да бъдат забелязани в този район.

Музеят на мечката в Триград

Срещата с тези хора сама по себе си е приключение! Ще ни поканят да седнем при тях, ще се разговорят, ще ни кажат някой виц на местния диалект,  ще ни забавляват с истории от планината за срещи с диви животни, ще се разпалят в някой спор и след малко пак ще се разсмеят и ще вдигнат чашите. Много важно е да са знае, че няма да ни пуснат да си тръгнем без армаган, с който да ги запомним. Например – връзка Мурсалски чай, който расте само по високите била на Пирин и Западните Родопи. Малко хора могат да достигнат тези непристъпни места, но за опитните триградски планинари това е ежедневие. На изпроводяк ще ни качат на стар руски джип, с който организират турове за наблюдение на мечки в планината и ще ни откарат в Триград.

През прозореца на джипа

Съвсем няма да е преувеличено ако кажем, че това село се намира в една от най-красивите местности на България. Закътано в подножието на отвесни скали, обграждащи река Триградска, селото блести във всички нюанси на природните багри. Традиционните каменни родопски къщи създават една неповторима атмосфера, а разположените недалеч една от друга църква и джамия свидетелстват по един недвусмислен начин за религиозната толерантност в този край.

Религиозни храмове на християни и мюсюлмани съжителстват мирно в Триград

Тук ни се отваря възможност за една 7-километрова пешеходна разходка по живописна екопътека през билото към близкото село Ягодина. Местните хора предупреждават, че по пътя можем да имаме среща с пазителя на горите – мечката, която слиза за да проси мед от кошерите в близост до селото. Разбира се, както знаем от Музея на мечката, ако няма малки животното не изгаря от желание да контактува с хората и бяга, но въпреки всичко повишеното внимание никога не е излишно. Още повече, че този най-съвършен горски хищник може да развива скорост до 50 километра в час, да плува и да се катери по дървета по добре от който и да било турист. Но както гласи една стара българска поговорка: „Който го е страх от мечки да не ходи в гората!“