ТРИГРАД – ПЕРЛАТА НА РОДОПИТЕ - ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Макар и хич да не ни се иска идва моментът, в който трябва да оставим китния Доспат зад гърба си и да продължим нашето приключение. Познайте как… на стоп, разбира се. Така или иначе вариантите да стигнем до близкото село Триград се ограничават до благоразположението на преминаващите шофьори. Но както вече посочихме, това съвсем не е повод за притеснение. Нещо повече опитът ни показва, че да чакаш на стоп горе в Родопите е доста по-ефективно, отколкото да чакаш на автобусните спирки в центъра на София.

Пътят до Триград е около половин час, но природата тук е толкова шарена и живописна, че времето съвсем не се усеща. Още по интересно става ако зад волана е седнал разговорлив родопчанин, който сладкодумно ти разказва за родното си село и традициите в семейството му, датиращи от десетилетия. Една легенда гласи, че името на село Триград идва от обединението на три махали (три града). Според друго предание названието идва оттам, че след като селището е опожарявано на няколко пъти по време на Балканските войни, от него са останали само три греди.

Виещият се път става особено впечатляващ няколко километра преди селото, когато се врязва в прочутото Триградско ждрело. То представлява комплекс от отвесни варовикови скали, които по очарователен начин ограждат течението на река Триградска. Самата река влиза в пещерата "Дяволското гърло", а 500 метра по-късно излиза под формата на голям карстов извор.

Триградското ждрело

Река Триградска

Самата пещерата е особено интересна. Тя е електрифицирана, а стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет. Макар че е дълга един километър, маршрутът за туристи е ограничен до около 300 метра. Основната част от "Дяволското гърло" е заета от голяма зала, в която се помещава най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. В нея може да се побере, например, столичната катедрала „Св. Александър Невски“.

Входът на пещерата „Дяволското гърло“

Но…в този край време за природни красоти винаги има! Ако си мислите, че стопирането в Родопите е просто средство за придвижване, жестоко се лъжете. Не сме разчистили сметките си с нашия водач докато не му позволим да ни черпи по бира в кръчмата малко преди входа на Триград. Там група ентусиасти с много труд и усилия са отворили Музей на мечката – едно от многото животни, които могат да бъдат забелязани в този район.

Музеят на мечката в Триград

Срещата с тези хора сама по себе си е приключение! Ще ни поканят да седнем при тях, ще се разговорят, ще ни кажат някой виц на местния диалект,  ще ни забавляват с истории от планината за срещи с диви животни, ще се разпалят в някой спор и след малко пак ще се разсмеят и ще вдигнат чашите. Много важно е да са знае, че няма да ни пуснат да си тръгнем без армаган, с който да ги запомним. Например – връзка Мурсалски чай, който расте само по високите била на Пирин и Западните Родопи. Малко хора могат да достигнат тези непристъпни места, но за опитните триградски планинари това е ежедневие. На изпроводяк ще ни качат на стар руски джип, с който организират турове за наблюдение на мечки в планината и ще ни откарат в Триград.

През прозореца на джипа

Съвсем няма да е преувеличено ако кажем, че това село се намира в една от най-красивите местности на България. Закътано в подножието на отвесни скали, обграждащи река Триградска, селото блести във всички нюанси на природните багри. Традиционните каменни родопски къщи създават една неповторима атмосфера, а разположените недалеч една от друга църква и джамия свидетелстват по един недвусмислен начин за религиозната толерантност в този край.

Религиозни храмове на християни и мюсюлмани съжителстват мирно в Триград

Тук ни се отваря възможност за една 7-километрова пешеходна разходка по живописна екопътека през билото към близкото село Ягодина. Местните хора предупреждават, че по пътя можем да имаме среща с пазителя на горите – мечката, която слиза за да проси мед от кошерите в близост до селото. Разбира се, както знаем от Музея на мечката, ако няма малки животното не изгаря от желание да контактува с хората и бяга, но въпреки всичко повишеното внимание никога не е излишно. Още повече, че този най-съвършен горски хищник може да развива скорост до 50 километра в час, да плува и да се катери по дървета по добре от който и да било турист. Но както гласи една стара българска поговорка: „Който го е страх от мечки да не ходи в гората!“