ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД - ЧАСТ ПЕТА

Черквата в Ягодина първа ни посреща на входа на селото

Наближаваме Ягодина. Куполът на местната църква се подава над близкия хълм. Още няколко крачки и пред нас се разкриват пъстри поляни, на които обляни в под косачи се трудят неуморно без да обръщат внимание на изтощителната жега. Малко по-нататък е и самото село. То е съвсем малко – превърнало се е в туристическа дестинация заради намиращата се наблизо Ягодинска пещера. Затова изобилства и от къщи за гости. Настаняваме се в една от тях с гледка към площада и селската джамия.

Гледка към Ягодина от екопътеката, идваща от Триград

Местните хора работят под жарките лъчи на Слънцето

Китното село Ягодина

   

Връх „Св. Илия“, захлупен от буреносни облаци

Следващото предизвикателство е извисяващият се над Ягодина връх „Св. Илия“. Той се намира на височина от 1360 метра над морското равнище. А на него е разположена площадката „Орлово око“ – единствената по рода си конструкция в България, от която може да се види безопасно 600-метрова пропаст, както и страхотна панорамна гледка към Родопите. До него има сравнително стръмна пешеходна екопътека, а за любителите на силните усещания се предлага и транспорт с джип по заобиколен черен път.

Поглед от Орлово око

Едно изживяване, което не се забравя лесно

Ягодина от птичи поглед

Облаците оставят своите сенки по хълмовете на Родопите

На следващият ден се отправяме и към най-известната атракция – Ягодинската пещера, намираща се само на 3 километра от селото. Макар в този край да има повече от 200 пещери, Ягодинската предизвиква особен интерес, защото е една от най-дългите в България. Тя се простира на 10 километра и се извисява на три етажа. От тях само третия (т.е. най-ниският) е електрифициран и отворен за посетители. Там е изградена 1300-метрова пътека за туристи. Пещерата е уникална със своите образувания, сред които т.нар. „леопардови кожи“ и „пещерни перли“. В нея са се състояли стотици сватби, а много спелеолози предпочитат да посрещат в дълбините й Новата година.

   

Хромел в пещерното жилище

Естественият вход на пещерата води към първия и най-висок етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие преди Христа. Находките показват, че то е било дом на майстори грънчари, добивали глина от коритото на Буйновска река и изпичащи съдовете в глинени пещи. За нещастие обаче мощно земетресение, предизвикало срутване, е прокудило хората от тяхното убежище. Сега там живее семейство съсели, а всеки желаещ може да се погрижи за тях като им смели брашно с автентичен хромел, както са го правили нашите предци преди повече от 6 хиляди години.

Главата на семейството съсели чака
 полагащата му се порция брашно