В ПОЛИТЕ НА РОДОПИТЕ - ЧАСТ ПЪРВА

За отправна точка на пътуването избираме красивия български град Пловдив. Разположен в Горнотракийската низина – на пътя на река Марица към Бяло Море, той ни предлага различни варианти за „атака“ на Родопите. Пловдив, известен още и като културната столица на България, има една единствена слабост – горещините през лятото са нетърпими. Затова предлагам по най-бързия начин да се мятаме на железницата до град Пещера. Разположен в полите на Родопите, на по-малко от час и половина път с влак от Пловдив, Пещера е първата стъпка от нашия амбициозен маршрут.

Пристигаме в града малко преди 1 часа на обяд. Още от гарата се разнася острата миризма на ферментиращи плодове, която подсилена от горещото време може да замае главата на „нетренираните“ пътешественици. Скоро разбираме и причината за алкохолните изпарения –  тук се намира един от най-известните заводи за спиртни напити в България – „Винпром Пещера“.

Това е заводът „Винпром Пещера“, който е
в състояние да преработва до 200 тона грозде дневно

Още на пръв поглед прави впечатление, че Пещера е един от онези родопски градове, етническата и културна толерантност в които може да послужи за пример и на най-либералните западноевропейски столици. Първият пример за това е разнообразната архитектура. Български възрожденски църкви гордо се извисят редом до турска джамия, останала от времето на османските завоеватели. 

Джамията и часовниковата кула
в турската махала на Пещера

В близост до мюсюлманския храм в турската махала се издига и известната часовникова кула – т.нар. – Сахата. Предполага се, че тя е изградена по време на икономическия възход на Пещера в края на XVII век. Регулирането на работния ден в търговските дюкяни и занаятчийските работилници и избягването на нелоялната конкуренция са изисквали едновременното „вдигане и спускане на кепенците“ под звънките удари на Сахата.

Северно от централния площад на Пещера на хълма „Св. Петка“ се намира късноантичната крепост „Перистера“. Известна още като „гълъбовата крепост“, тя е построена като римски картел още през IVвек и е преустроена от император Юстиниан две столетия по-късно. Легендата разказа, че когато през 313-а година във Византийската империя е разпространено християнството, местните хора е трябвало да решат къде да изградят своята църква. Докато умували от хълма към небето излетяло ято гълъби, което хората приели като знак свише. 

Гледка към Пещера
от крепостната стена на „Перистера“

Разположена на площ от 15 декара, крепостта е уникална именно с двете си кули-църкви, разположени в северния и южния край на източната стена. В тези храмове, единствени по рода си в България, средновековните войни са се молили преди битка и са благодарели на Бог при победа. Всеки посетител на „Перистера“ може да се потопи още повече в късновизантийската епоха, обличайки доспехи и хващайки оръжия, наподобяващи тези на някогашните пазители на крепостта. Те се намират в изцяло реновираната южна кула, превърната в триетажен музей.

Не по-малко любопитен е и мегалитния комплекс в центъра на цитаделата. Предполага се, че той е остатък от древно тракийско светилище с изсечени скални стъпала.

Мегалитният комплекс в крепостта, смятан за част от антично светилище

В такива питоси са се съхранявали виното и зехтина за войниците от гарнизона

След разходка из културните забележителности на Пещера е време да се потопим и в красотите на нейните естествени чудеса. Само на 5 километра от града се намира една от перлите на българската природа – пещерата „Снежанка“. За да се стигне до нея трябва сериозна мотивация, тъй като последните 25 минути преминават в изкачване по стръмна екопътека с дължина 830 метра.

Входът на пещерата, пред който 

може да се наложи да чакате 

1 час, ако изпуснете групата

„Снежанка“ е богата на сталактити и сталагмити, а името си получава заради пещерно образувание, наподобяващо едноименната приказна героиня. С дължина от едва 145 метра и температура от 9 градуса (която не се усеща, защото стигаме до нея обляни в пот), тя се състои от няколко красиви зали. Една от тях е залата на виметата, наречена така поради удивителната прилика на група пещерни образувания с млекодайния атрибут на кравата.

В средата на пещерата са открити кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости от животни. Предполага се, че траките са ползвали пещерата като укритие от врагове.